„Каквото исках да прошепна“ е проект, който очертава пътищата към вътрешната ни сила.
Разглеждаме тема, която хората обикновено избягват да обсъждат – ранния спонтанен аборт.
С „Каквото исках да прошепна“ му отдаваме почит и насочваме вниманието към него с вярата, че все повече хора ще намерят пространство и възможност да говорят и споделят личен опит, което ще донесе и промяна към по-осъзнато отношение към себе си, по-качествена лекарска грижа и взаимна човешка подкрепа.
В Нишка Колектив вярваме, че във всяка житейска ситуация е заложена нова гледна точка, както и нова възможност за свързване с личната ни сила.
Затова отправихме отворена покана и се срещнахме с тринайсет жени, преминали през спонтанен аборт, които споделиха с нас своите истории. Разказаха ни как са намерили пътя към себе си и са продължили напред с ново знание и мъдрост в живота.
От тези истории почерпихме вдъхновение и така създадохме нашата арт инсталация за преживяване „Каквото исках да прошепна“ – едно магично, потапящо и поетично пътешествие по пътя към себе си. В инсталацията са включени личните подкрепящи послания на жените към всеки, който в момента се намира в труден житейски период.
Заедно с екип от специалисти (гинеколози, хомеопати, нутриционисти и психотерапевти) създадохме за свободно изтегляне Наръчник Погрижи се за себе си, един нежен сборник със съвети и насоки за това как да подкрепим себе си или наши близки, преживели ранен спонтанен аборт.
Проведохме и дискусия по темата със специалисти, която е свободно достъпна тук:
„Каквото исках да прошепна“ е реализиран с финансовата подкрепа на Български фонд за жените, Европейския съюз и Фондация Зингер – Захариев.
Този проект стана възможен и благодарение на усилията на много прекрасни хора, някои от тях се включват в колектива ни за първи път:
Николина Примова
Емили Цонева
Дора Пенкова
Даниил Комитски
Велизара Караиванова
Мила Люцканова
Божана Станева
Росен Бачев
Петър Петров
Александра Станишева
Сиена Найденова
Петя Спасова
Здравко Минчев
Антоний Иванов